В днешно време все повече от
децата и юношите прибягват до компютърни игри, без обаче да осъзнават
истинската вреда от тях. Как всъщност се формира психологическа зависимост от
компютърни игри? В своята статия в списание Клинична и консултативна психология
– „Зависимост към компютърни игри - механизми за формиране и подходи за
лечение” (Виж Библиография), Свилен Енев споделя, че „механизмът за формиране
на игрова зависимост е основан на частично неосъзнаваеми стремежи: бягство от
реалността и приемане на роля. Този механизъм работи независимо от съзнанието
на човека и характера на мотивация на игровата дейност, включвайки се веднага
след запознанството на човека с (особено) ролевите компютърни игри и началото
на повече или по-малко редовно играене. Т.е. независимо от какво се ръководи
човек и какво го движи, когато той започне да играе компютърни игри, се
включват механизми на формиране на зависимост и по-нататък тази потребност, на
която е основан превалиращият механизъм, приема първостепенно значение в мотивацията
на игровата дейност.”
Според проведените до момента
изследвания на въздействието на компютърните и видео игри съществуват пет
основни аспекта, с които те оказват влияние върху играещите. Това са:
продължителността на времето, прекарано в игра; съдържанието на играта;
контекста на играта; структурата на играта и контролът над играта.
„В множество проучвания се
доказва, че продължителността на времето, прекарано в игра, е в тясна връзка с
негативни проявления на изследваните лица, а именно нарастваща агресия,
асоциално поведение и др. Възможно е тази връзка да не се дължи на самата
продължителност на времето, прекарано в игра, а да е следствие на нейната
взаимовръзка с други аспекти на играенето.”, споделя Явор Кардалев. До какво
всъщност води това продължително време, което юношите прекарват пред компютърна
и комютърната игра? Може би това се свързва неимоверно с по-слабо представяне в
училище, риск от обездвижване и с други ефекти, влияещи на физическото здраве
на децата, а и на човешкия индивид като цяло. Обяснението е, че игрите заемат
голяма част от времето, което би се използвало за извършване на други дейности,
и по този начин влияят върху представянето на детето в училище и
взаимоотношенията му с родителите и приятелите.
Съдържанието на играта може да
има както положително и образователно влияние върху играчите, така и негативно,
ако е изпълнена с агресия и насилие. Във втория случай при прекалено честа
употреба може да се стигне до зависимост и негативни психологически последици.
Структурата на играта може да има и негативни последствия върху играча и
неговото внимание особено ако има хаотична, разпокъсана структура с
недостатъчно ясни послания и трудни за възприемане и асимилиране форми и
динамика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар